За Митко знам сравнително отскоро. Гледах го, след като излязоха записите от OF’18. Там той ми направи много силно впечатление. Говореше лежерно за някакви хипер-сложни неща (може би най-сложните изобщо), сякаш си пие следобедно чайче и това е между другото. „Широката славянска душа“. Ей така ги правят нещата.
Може би това е епизода, когато бях най-много в час. Разбирах, за какво се говори, защото цялата ми кариера е минала от другата страна.
Още от първата минута вече подскачах от възторг, защото Митко спомена Jasper. Да това е единственото, което ни интересува. Ние искаме справки. Всичко друго ни е все тая. Той естествено знае, че в днешно време въпросния Jasper има силни конкуренти в жабешкия свят (и не само), но явно си му е свикнал и си кара на него.
В този епизод ми се изясниха и доста неща от отсрешното мислене. Понеже ние потребителите на тези системи, никога нямаме пряк достъп до тези като нефо, които ги прави. В най-добрия случай имаме някакъв достъп (през help desk) до поддръжката им, но не и до правещите. По този начин си обясних много неща, които са ми се стрували странни. Иска ми се да кажа „счупени“, но това ще навее грешни асоциации.
=*=
И нещо последно, което научих от този епизод. Аз разбира се, многократно съм чувал за „микро услуги“ и съм гледал цели доклади по темата.
Тук да вмъкна едно почитание към Джоук. Той е първия, от който чух за тях. Това беше, когато Стил обяви, че излиза някакъв отворен DotNot, който май междувременно вече стигна до трета версия, че и WPF е открит, нищо, че Стил забрави да разкаже. Тогава в онази първа версия липсваха неща като писане в електронна таблица и обработка на картинки. Джоук го избъзика, че едината микро услуга ще я правят на това нещо, а другите на някакъв нормален език като Смоку.
Но чак тук разбрах аджеба, какво се опитва света да постигне с тази допълнителна изолация. И много се смях. Не ми е било така забавно от преди повече от двадесет години. Тогава разбрах, че Интернет е просто едно подмножество на Юникс (имайки предвид TCP/IP). Сега разбрах, че в момента се опитват цялата Паяжина (web) да я превърнат в Юникс. Защото това е неговата философия. Всеки инструмент да прави едно нещо и да го прави добре. Буквално същата сентенция беше повторена безрой пъти от Митко в епизода, опитвайки се да обясни какво е микроскопична услуга.
Иначе за Reactive може да поканите Павел Колев. Аз преди години от него разбрах за това чудо. Но сега е на друга вълна покрай game dev-а, така че не знам дали ще се навие.
Може и да не го знаеш. Той е едно много младо момче, което излезе от академията на Наков преди няколко години. Аз съм го виждал на HackConf.
youtube.com/watch?v=diQu9eJikB0
Давам го така, за да не ме отреже спама. Не можеш да го намериш, защото името му съвпада с дългогодишен vloger и бивш телевизонен водещ, идол на децата.
Наистина добър епизод, браво!
Канете госта пак, подкастогеничен е и е удоволствие да се слуша 🙂
Един коментар за уместния въпрос на Стилгар: „защо ми е микросулуга с API пред базата, ако мога направо да си чета и пиша в нея“.
Има логика само, ако API-то е абстрактно и „бизнесориентирано“, а не http/json версия на sql табелите. И допринася за „хлабавата сдвоеност“ (loose coupling), без която архитектурата на микроуслугите напълно си губи смисъла. Малко ми липсваше този аспект в разговора.
Ами Стил доста неща не разбираше в епизода. Например любимото ми е, как не разбираше изготвянето на справки. Ама наистина ли не дохождали до базата, за да правят pdf. Ами не го правят. Правят го само веднъж, за да си вземат данни, а след това вътрешно се правят преобразувания.
Интересното в него е, че говорят като на деца от детската градина. Май наистина всички програмисти нямат никаква идея, какво се случва в реалния свят. Такива като Митко са приятни изключения. Щом такива велики имена като Стефан не знаят, къде се намират.
Сега решението на Митко най-вероятно не е с графа. Но в епизода на съседния podcast, много добре се обясняват общите принципи.
април 23rd, 2019 at 12:33
Мно-о-о-го як епизод.
За Митко знам сравнително отскоро. Гледах го, след като излязоха записите от OF’18. Там той ми направи много силно впечатление. Говореше лежерно за някакви хипер-сложни неща (може би най-сложните изобщо), сякаш си пие следобедно чайче и това е между другото. „Широката славянска душа“. Ей така ги правят нещата.
Може би това е епизода, когато бях най-много в час. Разбирах, за какво се говори, защото цялата ми кариера е минала от другата страна.
Още от първата минута вече подскачах от възторг, защото Митко спомена Jasper. Да това е единственото, което ни интересува. Ние искаме справки. Всичко друго ни е все тая. Той естествено знае, че в днешно време въпросния Jasper има силни конкуренти в жабешкия свят (и не само), но явно си му е свикнал и си кара на него.
В този епизод ми се изясниха и доста неща от отсрешното мислене. Понеже ние потребителите на тези системи, никога нямаме пряк достъп до тези като нефо, които ги прави. В най-добрия случай имаме някакъв достъп (през help desk) до поддръжката им, но не и до правещите. По този начин си обясних много неща, които са ми се стрували странни. Иска ми се да кажа „счупени“, но това ще навее грешни асоциации.
=*=
И нещо последно, което научих от този епизод. Аз разбира се, многократно съм чувал за „микро услуги“ и съм гледал цели доклади по темата.
Тук да вмъкна едно почитание към Джоук. Той е първия, от който чух за тях. Това беше, когато Стил обяви, че излиза някакъв отворен DotNot, който май междувременно вече стигна до трета версия, че и WPF е открит, нищо, че Стил забрави да разкаже. Тогава в онази първа версия липсваха неща като писане в електронна таблица и обработка на картинки. Джоук го избъзика, че едината микро услуга ще я правят на това нещо, а другите на някакъв нормален език като Смоку.
Но чак тук разбрах аджеба, какво се опитва света да постигне с тази допълнителна изолация. И много се смях. Не ми е било така забавно от преди повече от двадесет години. Тогава разбрах, че Интернет е просто едно подмножество на Юникс (имайки предвид TCP/IP). Сега разбрах, че в момента се опитват цялата Паяжина (web) да я превърнат в Юникс. Защото това е неговата философия. Всеки инструмент да прави едно нещо и да го прави добре. Буквално същата сентенция беше повторена безрой пъти от Митко в епизода, опитвайки се да обясни какво е микроскопична услуга.
Много съм щастлив от този епизод.
април 23rd, 2019 at 19:01
Ехе, кога мина 1 час, наистина приятен епизод.
Иначе за Reactive може да поканите Павел Колев. Аз преди години от него разбрах за това чудо. Но сега е на друга вълна покрай game dev-а, така че не знам дали ще се навие.
април 24th, 2019 at 00:23
Не се сещам кой е, дай някакви линкове към негови презентации, статии, twitter, facebook, etc.
април 24th, 2019 at 07:19
Може и да не го знаеш. Той е едно много младо момче, което излезе от академията на Наков преди няколко години. Аз съм го виждал на HackConf.
youtube.com/watch?v=diQu9eJikB0
Давам го така, за да не ме отреже спама. Не можеш да го намериш, защото името му съвпада с дългогодишен vloger и бивш телевизонен водещ, идол на децата.
април 24th, 2019 at 10:21
Неговия twitter:
https://twitter.com/pavelkolev7
април 24th, 2019 at 14:05
Ще го изгледам после, но ако има нещо за Rx ще е добре. Не че не мога да го поканя да говори за unity (гледам такива неща поства)
април 24th, 2019 at 14:59
Последната публикация от блога му е за Rx
http://pavelkolev.com/
април 25th, 2019 at 18:27
Той тоя човек много зает в наши дни, игра ще пуска 250К евра събрал.
април 26th, 2019 at 00:36
Наистина добър епизод, браво!
Канете госта пак, подкастогеничен е и е удоволствие да се слуша 🙂
Един коментар за уместния въпрос на Стилгар: „защо ми е микросулуга с API пред базата, ако мога направо да си чета и пиша в нея“.
Има логика само, ако API-то е абстрактно и „бизнесориентирано“, а не http/json версия на sql табелите. И допринася за „хлабавата сдвоеност“ (loose coupling), без която архитектурата на микроуслугите напълно си губи смисъла. Малко ми липсваше този аспект в разговора.
април 26th, 2019 at 09:17
Ами Стил доста неща не разбираше в епизода. Например любимото ми е, как не разбираше изготвянето на справки. Ама наистина ли не дохождали до базата, за да правят pdf. Ами не го правят. Правят го само веднъж, за да си вземат данни, а след това вътрешно се правят преобразувания.
Последния епизод на Стефан е точно по тая тема:
https://forcepush.simplecast.com/episodes/graphql
Интересното в него е, че говорят като на деца от детската градина. Май наистина всички програмисти нямат никаква идея, какво се случва в реалния свят. Такива като Митко са приятни изключения. Щом такива велики имена като Стефан не знаят, къде се намират.
Сега решението на Митко най-вероятно не е с графа. Но в епизода на съседния podcast, много добре се обясняват общите принципи.