Епизод 36

Част 1 – обзор на новините

 

Директен линк към част 1 (mp3) (ogg)

Хей, БургасКонф е скоро !!!

00:00 – Конференцията на Apple и SWIFT
28:00 – E3
43:15 – Google ще имат свои сателити, искат информация за здравето ни.
46:40 – Дали кешираните данни попадат под авторското право?
51:40 – Google Glass не се приема добре от обществото
55:50 – Intel отнесе глоба от 1 милиард евро заради нелоялна конкуренция
56:15 – Tesla Motors освободиха част от своите патенти – малка дискусия за патентите, иновациите и монополите
1:05:50 – Може ли американското правителство да иска данни за потребители, ако данните се съхраняват извън САЩ
1:07:00 – Машина мина (уж) теста на Тюринг. Нека Stilgar са обясни как стоят нещата 🙂 (намесен е и Кибертрон)
1:14:20 – Нова версия на GitHub for Windows
1:15:00 – JetBrains ще пускат IDE за бази данни
1:18:50 – Пишман крадци и подобни.

| юни 15th, 2014 | Posted in Uncategorized |

125 Responses to “Епизод 36”

  1. intel Says:

    Apple SWIFT Documentation – ето линк ако искате да разгледате официална документация 🙂

  2. Mrtv Says:

    Ми 85 киловата батерия, изминава между 420 и 480 километра с един заряд (265 до 300 мили, в зависимост от кой и как точно оценява)

    Дневната енергия е 18.5 стотинки, а нощната 11.5, или нещо такова.

    Значи 15.75 на дневна или 9.77 на нощна енергия за пълен заряд, а софтуера на колата е доста интелигентен до колкото разбирам и може да се настрои да зарежда само в определени часове, тъй че се прибираш вкъщи, праскаш кабела и ще се зарежда когато си казал.

    То като цяло можеш и ремоте да го управляваш т’ва, тъй че нп.

    Та обратно към сметките – в градски условия ш се ползва регена често и вероятно ще измине дори над тия 480 километра, освен ако не ускорявате като идиоти на всеки 20 метра (което е спорно, то кой няма да го прави това с кола дето ускорява до 100 за 4-5 секунди?!)

    Значи.. 3.75 лева на сто километра в най-лошия случай при изминаване на рейтнатите километри. При зареждане вечер и нормално каране – 2 лева и 3 стотинки на сто километра

    Но в сравнение с кола, дето гори 6 на сто, аз го изкарвам към 65 до 75 лева и масата разходи по поддръжка на ДВГ-то.

    Аз така ги изкарах нещата, може и да греша някъде, но предвид цената на Model S с почти всички екстри от 180 хиляди лева и екстрите, които се получават с БМВ, Мерцедес и тн, като че ли се балансират, тъй като някои дребни бъзикни в Теслата просто ги няма, но пък до колкото разбирам не се налага да се поддържат толкоз много работи, което предвид безплатното зареждане по супер чарджърите и мизерно евтиния ток в сравнение с изкопаемите горива като че ли се балансират
    Въпроса е ще ли Тесла успеят да се наложат, което да смъкне малко цените, за да могат други, освен баровците да си ги купуват 😛

  3. бацето Says:

    Обичам уикипедия – https://en.wikipedia.org/wiki/Tesla_Roadster
    13.5 kW·h/100 km = 13.5 kW·h х 0,11617 лв. на КВтч /100км = 1,566лв/100км. Прав си Ванка 😉
    http://www.cez.bg/bg/tseni/tseni-na-el-energiya/dostavchik-ot-posledna-instanciya.html
    Само забрашихте да кажете, че КПД на електрическия двигател е > 90%, a КПД на двигател с вътреяно горене е < 40%.
    Отделно Тесла не са пионери на пазара и лека полека си има доста разработка в тази посока. Тези двете съм ги карал [и още няколко други]
    https://en.wikipedia.org/wiki/Nissan_Leaf
    https://en.wikipedia.org/wiki/Renault_Twizy

  4. thd Says:

    А ей това претопляне видяхте ли го 🙂

    http://store.steampowered.com/app/256010/

  5. Кирил Says:

    За протокола: В спора относно това къде се подават неща по стойност и къде по reference, Stilgar беше напълно прав 😛

  6. thd Says:

    Айде, новото поколение на унуй излезе 🙂 http://www.myce.com/news/isohunt-launches-isoplex-free-movie-streaming-service-71826

  7. Фьт Дхюс Says:

    От известно време ми се върти една идея. Защо не си организирате едно разменно гостуване с GVS? Така и така се „рекламирате“ едни други.

    Не казвайте, че няма допирни точки.

    Например Гошето Медомир е в Юби. А пък Стил е заклет гамѐр. Ще има за какво да се говори и там и тук.

  8. Фьт Дхюс Says:

    А да и на двете места понякога се обсъждат филми. Освен това неща като Пара, конзоли и т.н. се споменават и на двете места. Ей го тук даже в коментарите си говорим за Стийм.

  9. Кирил Says:

    Направо се напиках да се хиля с Ахмед Мерчев
    http://dreal.net/wiki/index.php/%D0%90%D1%85%D0%BC%D0%B5%D0%B4_%D0%9C%D0%B5%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%B2
    Кибертрон:
    http://dreal.net/wiki/index.php/%D0%9A%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD
    Трябва да се прочете задължително! Много добри статии

  10. Кирил Says:

    Google Glass си беше извръщение немислимо даже и за Джордж Оруел. Аз много се радвам, че обществото не го приема и маха идиотите с такива очила.
    Въпроса, който много трябва да се отговори е какво става със записите от очилата?

  11. Aleks Says:

    @Stilgar, една малка корекция 10:40

    В c# структурите, стринговете и числата по подразбиране се пасват като „value“, а не като „reference“.
    Само и единствено ако се направи нещо като например SwapStrings(ref string s1, ref string s2) {} , където ключовата дума е „ref“ , в такъв случей ще се ползва като „reference“.

    В java стринговете също са пращат по стойност, освен ако не са wrap-нати с нещо, някакъв контейнер или StringBuilder. (същото е вярно и за javascript)

  12. +o Says:

    От „Всичко за един лев“ помня как се смях на раждането на Наков. Имаше писъци придружени с „да да да“ и т.н.
    Дори скоро покрай хавите в бг и обещанията „на всички по един таблет“ си мислех, че софтуера му е форкнат и дописан във версия Бареков и т.н. подобни простотии и пак се смях.

  13. Stilgar Says:

    @Aleks стринговете в C# и Java 100% се предават по референция. За JS стринговете също са immutable и не ми е известен начин, с който може да се сравни дали се съхраняват на едно и също място в паметта (в C# и Java има) така че не съм сигурен дали в JS това не е нещо, което зависи от имплементацията. Според интернедите в Python също са по reference което може да се провери с id(…) функцията.

  14. gatakka Says:

    За C# не мога да говоря, но за Смоко (Python) мога да кажа 1-2 неща 🙂
    В смоко почти всичко е обект, и при него НЯМА чисти „по стойност“ или „по референция“.
    Реално, обекта, който съдържа стринга НЕ се променя, поради което id не се променя (id е хеш на адреса в паметта където седи обекта, не произлиза от неговата стойност) Променя се стойността към която сочи този обект 🙂
    Ако някой се интересува повече, ето една добра статия по темата
    https://www.jeffknupp.com/blog/2012/11/13/is-python-callbyvalue-or-callbyreference-neither/

  15. List Says:

    http://dbeaver.jkiss.org/

    Ей това нещо също поддържа работа с много видове бази данни и като гледам много се доближава по features с това на JetBrains. Само мисля, че не поддържа version control.

  16. Фьт Дхюс Says:

    Предателя публикува програмата на Тукс Конф:

    http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=news&key=467664825

  17. Stilgar Says:

    Честно казано от тая статия за Python не разбрах каква е разликата примерно с Java. Изглежда ми абсолютно еднакво. Тоя приказва за binding към object ама на практика тва е същото като референцията в Java. Сега може да се спори дали референцията в Java не е по-скоро binding към object отколкото референция в C++ смисъла, ама в крайна сметка и двете работят по същия начин (за стрингове де), а swift поне както разбрах от tutorial-а ще работи по друг начин.

  18. jasssonpet Says:

    Относно константите в Swift, доколкото разбирам, let не freeze-ва обекта, а само го спира да не се смени с някой друг:


    class MyClass {
    var myField = 0
    }

    let myClass = MyClass()
    // myClass = MyClass() - Error
    myClass.myField = 1

    println(myClass.myField) // 1

  19. Stilgar Says:

    Мдам, очаквано. А някакъв вариант да тестваш какво точно означава mutable string в контекста на Swift?

  20. Borovaka Says:

    Днес тествах бетата на Jetbrains DBE, много зор се справя с индексирането на голяма база данни. Може би не при всеки ще има проблем, защото MySQL сървъра с който работя е с 20-тина база с доста таблици с интензивни записи.
    Не ми хареса също и DB Grida и edit-a на данните. Не парсва структурата с типа, примерно при ENUM поле, вместо да дава възможност за избор само на дефинираните стойности, дава просто INPUT. Също филтрите и сортирането не работят читаво ( сортира се единствено заредения грид, вместо да ипълни ново QUERY с подходящ ORDER и лимит ), също и няма опция за custom филтър ( стил WHERE калуза).
    SQL едитора обаче е на ниво. След като изпарси схемите на таблиците autocomplete се справя добре.
    За момента не мисля да заменям обаче HeidiSQL-a ( макар, че от доста време търся читава алтернатива )

  21. Aleks Says:

    @Stilgar

    Струва ми се, че има 2 неща които или си се объркал или не си ги обяснил съвсем добре. Значи имаме най-грубо казано 2 вида типа езици. От една страна имаме Assembler, c, c++, където каквото пишеш, точно това ще се изпълни, точно в реда по който си го написал, и сам си правиш всички указатели и сам си променяш паметта когато където по какъвто начин искаш. При тях ти знаеш много добре дали пращаташ указател към указател към указател към стринг или просто указател към стринг като си викаш функция. При тези тип езици знаеш, че точно каквото си написал ще си отиде на процесора и ще си се изпълни точно в указания от тебе ред. Обаче имаме и друг тип езици които са скриптове (които отиват на байт код) или байт код базирани (c#, java, javascript, python, perl, etc. ). При тях ти имаш изключително ограничен директен достъп до самия хардуер. Те са сандбокснати и си имат собствени защтитни механизми за „memory access“ и много други неща като „buffer overflow“, „floating point precision“, etc. (разбира се има изключения). При тези типове езици в по-голямата си част ти не мислиш как точно това нещо ще се отиде на процесора да се изпълни, единствената ти грижа е да си напишеш байткода по определените правила на виртуалната машина.

    Пример1:
    void main()
    {
    string msg = „hello world“;
    showMsg(msg);
    MessageBox.Show(msg);
    }

    void showMsg(string src)
    {
    MessageBox.Show(src);
    src = „pointer is now pointing to new value“;
    MessageBox.Show(src);
    }
    Output
    //hello world
    //hello world
    //pointer is now pointing to new value
    //hello world

    Пример2:
    function main()
    {
    string msg = „hello world“;
    showMsg(ref msg);
    MessageBox.Show(msg);
    }

    void showMsg(ref string src)
    {
    MessageBox.Show(src);
    src = „pointer is now pointing to new value“;
    MessageBox.Show(src);
    }
    Output
    //hello world
    //hello world
    //pointer is now pointing to new value
    //pointer is now pointing to new value

    Поне според мене в този случей е по лесно да се мисли че стринга msg се предава по стойност, понеже стойнста в функцията showMsg се променя. Иначе ти си прав, че на ниско ниво това като се компилира в паметта или интерпретира, най-вероятно просто тази функция получава нещо от сорта на референце към референце с някакви екстра флагове и допълнителни неща за това как точно да се изпълни. Но отново да кажа, че за тези неща няма много смисъл да се мисли тъй-като, run-time-а си е достатъчно кадърно написан (на повечето байткод или скриптово базирани езици).

    Ето и официялно от microsoft за c# http://msdn.microsoft.com/en-us/library/9t0za5es.aspx

    Иначе погледнато от ниско ниво си прав че там всичко си става само с указатели, но програмирайки на тези езици ти това изобщо няма смисъл да го мислиш, по добре ди си го приемаш че е по стойност, тъй като хората които са написали езиците предпочитат да мислиш, че е по стойност и така да си правиш цялата логика, а то отдоло под капака какви магии стават , там вече е друга исторя.

    Иначе си напълно прав, че стринговете са immutable, и точно това помага да работят по начина по-който работят, на по ниско ниво може да се правят такива оптимизации от сорта да изглежда че се пращат по „value“ , а дефакто да е „reference“, което си е една стандартна оптимизация.

    Аз лично не съм се занимавал със Swift, но ако наистина като викаш функция и ти дубликира стринговете от паметта като викаш функции, то ти ако направип един цикъл и викаш празна функция милион пъти с 10 параметара по 10000 символа, това ще прави доста работа (милиони копирания на стрингове в паметта) отколкото просто да влезе и да излезе с правилните указатели, ти дефакто казваш че Swift е толкова некадърно написан че даже не може да направи такава елементарна оптимзиация на по ниско ниво.

    В случея може изобщо да не съм разбрал какво имаш в предивит, за което извинявам ако е така. И е напълно възможно и аз да съм в грешка за някой неща.

  22. Stilgar Says:

    Не мога да разбера какви са всички тея обяснения. В C# и Java има два вида типове reference type и value type (primitive type в Java ама скоро ще го ремонтират) и едните се предават по референция другите по стойност (тоест в единия случай операторът = копира референция, а в другия съдържанието на обекта). Това за mutable типове има ОГРОМНО значение, защото от това се определя дали някой метод може да ти промени обекта. String-ът и в двата езика (а и по всичко личи в Python и много вероятно в повечето JS имплементации) е reference type. Това в C#, Java и Python има значение защото може да се промени поведението на програмата в благодарение съответно на Object.ReferenceEquals, == или функцията id. За JS не знам дали има как да се промени поведението на програмата и дали има еквивалентен начин да се провери дали променливите сочат към един и същи обект. Дори в езици където програмата не може да се промени въпросът дали нещо се предава по референция или по стойност все пак седи на дневен ред защото от това зависи дали размятането на стрингове наляво-надясно ще заема памет или не.

  23. sv Says:

    То в Всичко по един лев има и писано за Stilgar

  24. Фьт Дхюс Says:

    Аха, писал го е неговият приятел Джоук. Ама вече не е съвсем актуално да не кажа хич.

  25. Stilgar Says:

    Еми вече dreal не е на върха на славата си и никой не си дава зор да update-ва.

  26. Кирил Says:

    Това е много лошо… много добър е сайта и можеш много да се смееш. Надявам се отново да стане интересен.

  27. thd Says:

    Йее прави се zrtp plugin за pidgin

    https://gna.org/projects/pidgin-zrtp/

  28. Фьт Дхюс Says:

    А Ве има още активност около него. Обновяват се статии. От време на време и нови статии се появяват. Наскоро се появи за аудиофилите, напиках се да се смея. Определено Дъриъл.нет не е мъртъв, макар да му повяхна славата.

  29. Кирил Says:

    Воайорство made in bg
    http://www.gatchev.info/blog/?p=1735

  30. Stilgar Says:

    Статията от Капитал е интересна – http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/06/20/2327584_znam_kakvo_napravi_v_internet/?sp=0#storystart

    Тоя Гатчев само глупутки е писал.

  31. Фьт Дхюс Says:

    Григир Гачев се казва, няма Т.

  32. deyan Says:

    Малко в страни от темата ,но да споделя малко впечатления от БУргасКонф.За съжаление присъствах до обяд ,липсата на сън си каза думата,но определено Стефан Кънев ,както и Хакман -Мариян Маринов успяха така хубаво да ме „грабнат“ та чак на глас се смях и съня остана някак си на заден план.Перфектна организация на пичовете от лаба в Бургас ,осигурен обяд ,кафета ,води и всякакви други ,прекрасна зала от 9 до 13 30 всичко беше на перфектното ниво ,съжалявам, че не останах до по-късно ,ще се утешавам със записите на останалите лекции макар и атмосферата да не е същата.Надявам ,че присъстващите са напълнили поне „Adidas“ кутията 🙂 с дарения ,да не се окажа един от малцината сложили нещо скромно вътре ,защото определено искам да видя и следваща конференция в Бургас…Това от мен ,надявам се някой да сподели своите впечатления и от след обед ,а може и от афтър партито 🙂

  33. бацето Says:

    @deyan мерси за инфото, чакам с нетърпение записите. Евала на организацията. Мислех си как ли ще е ситуацията с пътувания и организация покрай тези стихии. Кофти за жертвите, мир на праха им.

  34. Кирил Says:

    @Stilgar защо глупутки? Можеш ли да обясниш. Аз например съм на Мтел и да ти кажа до няколко месеца ще се махна от тях защото не харесвам тяхното „съобразяване със закона“. Като цяло това е много опасна инициатива, не казвам, че ще успеят но трябва да се знае и тези, които я прокарват да станат известни, както и техните съучастници.

  35. Stilgar Says:

    Преследват го някви паранои за продаване на апартаменти за сваляне на музика и прочие.

    А колкото до Mtel въпросът е къде ще идеш? Законът затова е закон щото може да се накарат всички да го спазват.

  36. Фьт Дхюс Says:

    Попрочетох по темата. Оказа се, че въпросната директива била паднала в съда (по формален повод, но пък върши работа) и съответно поправката Мимо Мамин трябва да падне. Обаче, се случва обратното, вместо да падне, в мътните времена се опитват да я приложат с пет години закъснение.

    После пак отидете на избори и пак гласувайте!!!

    Боклуци.

  37. Stilgar Says:

    Ми ще идем, щото ако не идем не се махат 🙂

  38. Кирил Says:

    Stilgar Аз да те питам с този закон искат ли хората да те следят къде влизат и какво правят? Аз лично не иска да плащам за такава „екстра“ и си мисля, че тези които я предлагат трябва да бъдат съдени. А за мп3-ките колкото и смешно да ти звучи наскоро осъдиха жена, защото е качвала клипчета във vbox7.

    Да се върнем на случая с доставчика на интернет във Франция, който по заобиколен път беше спасил клиентите си от съдене за сваляне на мп3-ки – как успяха да заобиколят закона по законен начин? Има ли желание може да се намерят дупки в закона.
    Аз например вече съм решил да сменям доставчика, когато ми мине договора.

  39. Stilgar Says:

    Аз съм срещу закона на 100% ама това не значи, че трябва да признавам на оня глупостите само щото имаме общ враг.

    Когато законът ти е грешен да се опитваш да го заобиколиш е тактика горе-долу толкова грешна колкото да си кажеш „мен не ме касае щото нямам какво да крия“. Ако в държавата ти се приемат закони, които смяташ за тотално грешни трябва да се бориш да ги премахнеш, а не да търсиш дупки. Най-малкото като намериш дупка номерът ще мине веднъж и след това ще я запушат.

  40. thd Says:

    Яя мошениците от м-тел дето начисляват на хората смс-и към несъществуващи номера още ли имат клиенти 🙂 – колко жалко !!!

    П.П.: Stilgar да не почна да вибрираш на Linux честота хихихи 🙂

    П.П.2: … Всички съвпадения с реални места и личности е случайна 🙂 … C2HO5OH 🙂

  41. Stilgar Says:

    Мба. Много зор тоя Lunix, а аз зор не обичам да си давам. Но пък обмислям да си платя за един SSL сертификат на моя сайт. То в него всичко което се публикува е публично, но ей така за принципа 🙂

  42. thd Says:

    Тц, не ба ние зор, малко по различно само, и много по юзър приятелско е от последните версии на микртомеки . Те не са юзър приятелски , ма са йзър съксиращи …

  43. thd Says:

    пп: последното не да са чите ние , правописна грашха да го …

  44. Stilgar Says:

    Де да знам мен ми е зор. Също така новите версии ме кефят, аз съм враг на Start Menu-то от Vista насам. Много ме дразни, че ще го връщат.

  45. thd Says:

    Ама то това на линукса му е най хубавото, правиш си го тъй както не те дразни (или както ти харесва) … Кеф ти като Уинбоуз , Кеф ти като Мак , кеф ти като бордовия компютър на асгардски или гоа-улд-ски кораб … или пък някакви лични прищевки …

    xfce-look.org
    gnome-look.org
    kde-look.org

  46. Stilgar Says:

    Е това предполага да те кефи да си правиш нещата. А като имаш много компютъра трябва да го правиш и на много места.

  47. thd Says:

    Бързо става и за много компютри, общо взето един файл със команда с апове дето ти трябват:
    apt-get install app app app …….. без ограничение на броя , след инстала на ос пускаш една команда и всичко дето ти трябва се инсталва от хранилищата. Изгледите и темите копи пейст , както и всички настройки. Неограничен брой машини за 1 час се оправят.

  48. Stilgar Says:

    Много сложно звучи. На Windows 8 само се логваш с account-а 🙂

  49. thd Says:

    Той няма голям диапазон на вариации.

  50. Stilgar Says:

    Така е, но това е ако ти пука. Аз не си сменям wallpaper-а от default-ния. Изпуснаха да ме зарибят по времето между 95 и XP когато ми пукаше за нагласянето. Тогава пък игрите не вървяха изобщо на Lunix (изобщо не вървяха не като сега понякога да не вървят) и всичко се провали. Сега просто не ми пука. Не искам система, която да си направя най-удобна, а система, която по default да е най-малко гадна или поне да ме кара да науча най-малко неща.

  51. thd Says:

    Всеки има право на лош вкус 🙂 😛 🙂

  52. +o Says:

    @deyan – имаше и стрийм и то както се оказа доста по-добър от на световното 🙂

  53. Кирил Says:

    @Stilgar аз само да питам за теб е много да отделиш няколко часа за да си настроиш компютъра да изглежда и да работи както ти харесва за няколко години напред?

  54. Stilgar Says:

    Да. Първо щото за 2-3 часа ще свикна. Ако не свикна ги променям наистина, но това е рядко. После щото като ида на чужд компютър и се омотвам. Това май ми остана от залата дето имах.

  55. +o Says:

    @Кирил – човека си мисли със SSL сертификат на сайта си да си реши проблема с ДАТО, после Гачев говорил глупости, аре моля ти се, че ша изпростея

  56. Stilgar Says:

    Според теб мисля, ли си, че ще реша някакъв проблем с SSL сертификат на моя сайт?

  57. Кирил Says:

    Стилгар но все пак колкото и компютъра да ползваш можеш много бързо да направиш настойките. А има и втори вариант – копираш си твърдият диск – но само ако ползваш линукс. Даже и честно казано си мисля, че можеш да копираш малка част.
    А и в линукс можеш всичко да го инсталираш чрез терминала. В един текстови файл имаш списъка със всички програми, които да инсталираш, а настройките ти са в home директорията – просто ги копираш и имаш и всичките си настройки. Инсталирането и настройките може да стане за няколко секунди.

  58. Stilgar Says:

    Късно е както казах. Нямам никво намерение да ги правя и 1 път. Не е като да смятам да настройвам пак Windows.

  59. echeveria Says:

    Е разгере доживях, Стил да минеш на страната на силата за отворените неща!

  60. Stilgar Says:

    Какви отворени неща?

  61. echeveria Says:

    ами не е много коректно да се смята разхода на гориво ток/газ като основно перо за цената на прехода. Ся, аз ако имам кола която може да изкара 1 милион километра без ремонт, а електрическите да трябва много скъпо да подменям енергоносителите кво правим?
    Аз имам голф 2 която харчи 8 газ градско на 100 км при цена 1 лев да речем, но амортизацията на 100 километра ми е 2.30 лева. Ако някоя кола харчи 5 на сто или даже 2 на сто, но пък амортизацията и е 15 лева на сто (всички нови са такива вече) кво правим? Аз силно ЗА ел. колите ама малко си е реклама още.

  62. echeveria Says:

    За патентите бере, говоря.

  63. deyan Says:

    @echeveria не съм видял тролеите да ги ремонтират много често ,а ги купуват 2 ръка.С каквато и да е кола е невъзможно да изкараш 1 000 000 километра без ремонт .Ремъци се сменят още на около 100 000 -200 000 ,съединител заминава между 250 000 и 300 000 в общия случай ,накладки ако караш бързо с много спирачка на около 15 000 ,ходовата чат заминава дори по-бързо.Фап-филтри на новите коли ,течност за фапа ,която струва към 200 лева 5 литра, ами основен ремонт на ДВГ може да излезе по-сккъпо от рециклиране на батериите ,ще ми свърши мястото ако продължавам ….И едните и другите имат амортизация .Технологията си е доста напред вече,вземи например хибридите един Приус на Тойота мисля ,че е от 5 години на пазара, че и повече и те батерии имат.

  64. deyan Says:

    да кажем че се съглася с теб и теоретично Голфа има 0 амортизация на 1 000 000 километра -не се разваля.Слагам го със среден разход 6/100 .За 1 000 000 километра ще съм заредил 60 000 литра гориво по 2.60 средно.ще съм дал 156 000 лева ,ако тока ми е дори наполовина по-евтин ,аз ще върна електромобила за скраб и за 70 000 ще си купя нов с разликата от парите за горивото…

  65. thd Says:

    @deyan , гледай за ремък да не минава 50 000 км 🙂 че и други неща доста се сменят ако се скъса … Тия с веригата могат да изкарат 100-200

  66. Stilgar Says:

    @echeveria аз нищо отворено не подкрепям. Подкрепям държавата да каже „аз тея неща няма как да ги защитя“ нещо като ако се удавиш на неохраняем плаж държавата не ти е виновна. Да си ги крият патентите или да мислят как да се спасяват сами.

  67. echeveria Says:

    @deyan това кво си виждал ти, не значи че действителността е тази която виждаш. Тролея на батерии ли е? Движи ли се с над 40 км в час? Тролея и Тесла колата са съвсем различни технологии само дето консумират ток.

  68. echeveria Says:

    1 000 000 километра без ремонт на двигателя бре, не на консумативите! Изобщо не ти говоря за ремъци и ходова част!

  69. echeveria Says:

    Дайте някакъв линк с някакви данни колко е голяма батерията, колко километра минава с едно (пълно) зареждане, колко разреждания търпи преди да се скапе, за колко време прави (пълно) зареждане, че само рекламни тъпотии намирам в нета. Че да изчислим тогава кво прави това до първа смяна на батериите!

  70. deyan Says:

    @echeveria без да се заяждам като човек ,който се е занимавал 2 години с диагностика в оторизиран сервиз ,ще ти кажа че новите модели са проектирани да издържат само 1/3 от мечтания ти пробег без проблеми или до края на гаранционнния сервиз, заради чисто икономически причини и не говоря за консомативи тук ,след този пробег всичко става божа работа….До тук съм по тази точка.
    Техническите характеристики с големи подробности ги има в wikipedia (без рекламки) http://en.wikipedia.org/wiki/Tesla_Model_S

  71. deyan Says:

    The battery is covered for eight years or 125,000 mi (201,000 km) for the 60 kW·h base model, or eight years and unlimited miles for all 85 kW·h models.[58] The unconditional battery warranty covers everything except deliberate damage, even including user error.[73]

    he 60 kW·h battery was rated to deliver 230 miles (370 km), while an 85 kW·h battery was rated at 320 miles (510 km), assuming a constant speed of 55 mph (89 km/h).

    Supercharger can add up to 200 miles (320 km) of range in 30 minutes and a full charge in approximately one hour assuming an 85 kW·h battery.[4][63] Supercharging is free for all 85 kW·h units and is an extra cost option for 60 kW·h models.

  72. thd Says:

    Mercedes 124-ките издържаха по 1Мк без никакви проблеми. Дизеловите даже и без акумулатор вървят(с механична помпа са). Виждал съм да ги карат с всякакво гориво : трансформаторно масло, олио, керосин … Тогава фирмата за малко да фалира 🙂 . Иначе много яка тая тесла, ама за тия пари дето и искат , как пък да не си зема един Nissan GTR 🙂

  73. stealth Says:

    от wiki-то:
    A separate battery replacement guarantee takes effect after the eighth year at a cost of US$10,000 for the 60 kW·h battery and US$12,000 for the 85 kW·h battery.

    15 хил. за 8 години са ~150 лева на месец – това само за батерия, без зареждане и т.н.

    при масово производство е вероятно да се смъкнат цените, но ако няма някакви сериозни качествени пробиви, едва ли ще са с фрапираща разлика.

    оставете електрокарите, качвайте се на колелета! 😀

  74. thd Says:

    Има и друго за батериите. Като паднат температурите под нулата, тия характеристики дето ги дават ще паднат на 1/3-та от даденото. За пробег става въпрос…

  75. Кирил Says:

    Напълно подкрепям stealth – със задръстванията по пътищата и проблемите с намиране на свободно място за паркиране наистина препоръчвам колелата. Не знам как е в другите градове, но в Бургас в синята зона е почти невъзможно да си намериш свободно паркомясто, въпреки че се плаща на час. А някой от вас брой ли таксата за паркиране в сметките?
    А и колелата ни дават нещо което автомобилите не могат – физически упражнения. В Западна Европа хората ползват много често колела.

  76. stealth Says:

    електромобилите не плащат за синя зона (поне така рекламираха за Софията, не знам как е в другите градове).
    а в Бургас просто липсват паркоместа. това от години. и като гледам с какво темпо правят подземният паркинг на Кирил и Методи, още дълги години положението ще е все същото.

  77. stealth Says:

    @Stilgar
    „… аз нищо отворено не подкрепям. Подкрепям държавата да каже „аз тея неща няма как да ги защитя“… Да си ги крият патентите или да мислят как да се спасяват сами.“

    ами то точно това е отвореният код. пишеш някакво приложение и го пускаш свободно. не му търсиш лицензни и патентни права, DRM и т.н. (да де, има някакъв проформа лиценз (GPL, CC и подобните)), колкото да отбележиш, че ти си автор). може да ползваш това приложение за бизнес цели и прибираш някакви пари от поддръжка или нещо от сорта. може и някой друг ентусиаст да прави бизнес от него, но това вече не те вълнува – не му скачаш със съдебни дела, че менюто на програмата изглеждало еднакво квадратно и че шрифта бил със същия размер и цвят.

  78. gat3way Says:

    Нямам нищо против велосипедите, и аз обичам да карам. Обаче изключително много ненавиждам велосипедисти по улиците. Според мен трябва да им се направи мрежа от велоалеи и когато ги хванат да карат извън тях да ги глобяват здраво, така както мен биха ме глобили ако им карам или паркирам върху велоалеята. Това в толерастката Европа не става, обаче американците въобще не си поплюват в това отношение особено на някои места.

    Откачам на моменти, това софийски велосипедист е синоним на нагъл гей-хипи-рецидивист. То по правилника за движение му е казано да кара възможно най вдясно и при първа възможност да пропуска автомобилите ако създава затруднение за движението. Няма такова нещо братче, кара като руския цар. Ей сега наскоро видях върха на наглостта, два дебели прасюнгера, мъж и жена, на колелета, които караха успоредно един на друг и на практика блокираха движението по улицата зад Южния Парк. Пред мен едно фиатче ги траеше, траеше, накрая се престраши и отиде в насрещното че да ги задмине. Аз обаче бях достатъчно ядосан, за да изчакам една по-голяма локва за целта и ги задминах с газ, стараейки се да ги изпръскам качествено.

    Не знам, много смесени чувства имам от тези пичове. По принцип не ме нервират и нямам никакви негативни чувства, ама някои от тях сериозно ми вдигат кръвното и това са предимно някакви скапани космати екоталибани които просто правят напук на всички останали и заслужават много бой.

  79. Stilgar Says:

    @stealth не знам как реши, че е същото. Спокойно може например… да не показваш кода. Ако не го даваш няма как да ти го вземат.

  80. thd Says:

    @gat3way, има едни бибитки със сгъстен въздух(компресорни) ,за камиони ги ползват. Можеш да им докараш посттравматичен стрес 🙂 , само гледай да има място за спиране ако ползваш такава.

    П.П.: Stilgar много се притеснява някой да не му види кода и да вземе да му поправи някоя грешка, да вземе да тръгне по добре :). Ще е груб шамар за егото му хихихи 😛 🙂 😉

    П.П.2: Да не вземеш да се разсърдиш сега, майтап да става 🙂

  81. Stilgar Says:

    Мне, не ми харесва да учим потребителите, че софтуерът е безплатен.

  82. thd Says:

    open source не винаги е free software , и free software не е винаги open source 🙂

  83. Stilgar Says:

    Free software-ът, че и OSI open source софтуера няма как да е платен. Ти може да го продаваш, но нищо не пречи на някой да го компилира и да го пусне безплатно.

  84. thd Says:

    Айде един друг пример. Повечето софтуерни компании в България си мислят, че като направят една складова програма и тя ще е перфектна за всички фирми и ще се изтрепят да им я купуват. Да ама не. Всяка фирма и трябва нещо специфично и никой не може да и го предложи. Накрая си остават с един непродаваем затворен продукт. Или пък ако се е излъгал някой да го купи ги сърбят после девелопърите седалищата с месеци от хубави думи по техен адрес 🙂
    И ей тука идва опън сорса. Еди кой си иска незнам си кво си , казваш: – Да за толко ще ти го направя… и тъй …

  85. +o Says:

    @thd – втората част на твърдението, ако може да ми поясниш –
    „open source не винаги е free software , и free software не е винаги open source“
    Как е free software и не е отворен

  86. thd Says:

    Има програми които са безплатни, но не са с отворен код . Можеш да си ги свалиш и да ги ползваш безплатно ама сорс кода го нямаш. Има и други които са с отворен код ама си ги плащаш , имаше преди време гост който обясняваше за гейм енджъните , там се среща такава схема.

  87. +o Says:

    thd – да де ама това че са безплатни не значи че са free software. Това е доста стара тема виж на Столман лекциите. Или може би се получава грешка от това, че превеждаш free software като безплатен софтуер, което обаче официално е прието да се превежда като свободен софтуер.

    https://www.gnu.org/philosophy/free-sw.html

    В момента на пазара се получава така че ако даден софтуер (и не само) е безплатен има голяма вероятност, цялостната концепция да разработва потребителите на софтуера като продукти, а не самия него (той се явява инструмент, средство). Само че компаниите, които имат такива концепции и стратегии в повечето случаи не разработват свободен софтуер, те правят софтуер, който раздават безплатно, като средство да достигнат повече потребители (техния продукт). Тези от тях които правят свободен софтуер пък щат-нещат имат сравнително по-user friendly концепции, защото трябва да гарантират на потребителите си определени свободи.
    Примерно ако фейса освен безплатен беше и свободен софтуер нямаше как да следва сегашните си стратегии. От друга гледна точна, ако беше свободен софтуер нищо не му пречеше да бъде и платен.

  88. Фьт Дхюс Says:

    Freeware е софтуер, който се раздава безплатно. Free software е софтуер, който не е задължително безплатен, но дава четирите основни свободи, които всяка програма по подразбиране трябва да има. Open source е програма, която може да е свободна, може да не е. Може да е безплатна, може да не е. При нея единственото условие е, изходният код на програмата да е наличен под някакво условие. Класическият пример е PGP, най-нашумялият пример е, наскоро закритата поради действията на НАС, True Cript. +о забележи, че и двете програми имат (втората е имала) платени версии.

    Това което разбира OSI под отворен код е грешно, както всичко в тази организация. Тяхното е подмножество (или както се изразяват неграмотните програмисти субсет) на отвореният код. Практически тяхното разбиране за отворен код се припокрива със свободен софтуер, но целите им по никакъв начин не са свързани със свобода и удобство. Ето защо дори тяхната грешна интерпретация на отвореният код пак е нещо различно от свободен софтуер, дори на де факто, крайният резултат почти винаги да е сходен.

    Приблизителността в последното изречение е, защото човек не може да е сигурен и на теория напълно съществува възможността, крайният резултат да се размине, но поне до сега не се е случвало или поне аз нямам информация за това.

    +о надявам се да бях достатъчно изчерпателен. Ако още нещо не съм доизяснил, моля питай, това ми е любима тема, по която съм писал (понякога дори публикувал 😉 ) дълги фермани и изследвания.

  89. Фьт Дхюс Says:

    Свобода и удобство да се чете:

    … не със свобода, а с удобство.

  90. Фьт Дхюс Says:

    Системата поради някаква причина ми задържа коментарите за модерация (странно в тях няма връзки), но на част от въпросите междувременно си си отговорил сам.

  91. Фьт Дхюс Says:

    +о позволи ми да не съм съгласен. Концепцията за свободен софтуер е несъвместима с паижината (въпреки, че за нея има специален договор — Аферо ОПЛ), защото реалното приложение не се изпълнява при теб и по никакъв начин не можеш да гарантираш, какъв код е отсреща.

  92. thd Says:

    Нямах в предвид тия дето са пълни с adwarw , malware, spyware
    и т.н. 🙂

  93. Stilgar Says:

    Добре, аз пък искам да си направя складова програма и само аз да мога да я модифицирам за фирмите.

  94. thd Says:

    @Stilgar не е проблем. Важното е да има много мераклии да ти плащат за това. Или пък както в последно време се насочват някои фирми за счетоводен софтуер в България да го дават под наем на техни сървъри което хич не ми се струва удачно. Фирмена информация да се съхранява на чужди сървъри и евентуално ако имаш проблем с нета да бараш шпека , както се казва по народно му . Да не говорим за поверителност. Фър Дюх може да даде точна информация по тоя въпрос 🙂 Колко ще е хубаво счетоводство , трз , склад, фактуриране и др да е на нечий сървър…

  95. бацето Says:

    @Stilgar ти можеш да напишуш складова програма с отворен код и безплатна, но да предложиш услуги, като инсталиране, поддръжка, обучение, консултански дейности, допълнителна разработка на модули по желание на клиента и да кажеш – ето аз съм напълно коректен, програмата е с отворен код, няма зловредни неща в нея може да се верифицира и ви предлагам тези и тези услуги. Също например платен съпорт и т.н.
    Да, ще има хора, които ще я ползват наготово, но е доста вероятно (ако си достатъчно добър почти сигурно) да си изкарваш добри пари.
    Най-вероятно не ти казвам нищо ново, но защото стана въпрос, а ето и един пример как тия готини пичове го правят:
    https://pfsense.org/
    Като гледам вече си имат и магазин и продават и готов хардуеър.

  96. thd Says:

    jitsi са на тоя модел и те, да не ги пропуснем.

  97. бацето Says:

    За модифицирането, никой не може насила да те накара да приемаш пачовете на други хора, но можеш да им дадеш свободата да форкват програмата и ако имат желание да я развиват в други насоки по тяхно желание.

  98. бацето Says:

    @thd да jitsi са много яки, големци

  99. +o Says:

    @Фьт Дхюс ти сам си го казал Affero.. и той си е измслен точно за клиент-сървър историите.
    Не виждам какво мога да те питам, с това което разбирам съм съгласен, а това което не разбирам е от по-особеното ти изразяване, предполагам, че си бързал. Надявам се освен върху фактологията и достигането на убедителност на тезите си в публикациите си по темата да си обърнал внимание и на стилистиката ;P
    Все пак ще те имам на предвид, темата е наистина интересна 🙂

  100. Stilgar Says:

    Абе аз знам, че може и support и инсталиране и не знам си още какво. Само дето смятам, че при едни и същи умения и труд ще изкарам повече ако не е опен сос. Разбира се има неща където ако не си опен сос губиш, но не мисля, че складовите програми са от тях.

  101. stealth Says:

    от гледна точка на програмиста, затвореният код е по-добър. например от една затворена складова програма клиентът не може да избяга – базата данни е черва – специално разработена така че шансът трета страна да успее да мигрира данните към друга система клони към минус безкрайност. въпросните черва се обявяват за интелектуална собственост и на практика фирмата няма права над собствените си данни.
    този бизнес модел работи благодарение на липсата на компютърна култура в 99,99% от населението.

  102. Фьт Дхюс Says:

    +o, че бързах, бързах, крадех (и сега крада) от работното време. Но наистина имам проблем с това, поради което и други неща, последната година, година и нещо не съм публикувал нищо и си закрих дневника на практика. Да се изразяваш просто и ясно е изкуство, което е трудно за усвояване. Благодаря!

    Стил, ти можеш да имаш складова програма, която да е хем отворена, хем да се плаща, хем да не ти се модифицира кода от други. Подсказка: виж споразуменията на М$ с различни правителства.

    Тук вметка, че все пак тяхното не е отворен код, защото тази възможност не е предоставена за всеки заинтересован клиент, а само за отбрани.

    И цялото упражнение ми се струва глупаво. Складовите програми се пишат от ученици, няма нищо кой знае, какво в тях, като изключим някои особености във фактурирането (свързани със ЗДДС).

    Дъдем, колкото и да е странно познавам счетоводители (при това с кантори, демек десетки и стотици клиенти) дето ползват подобни платформи. Обаче трябва да им имаш наистина голямо доверие, което у всеки разумен е кът. Друг е въпроса, че сключвайки договор с тях, би трябвало да си глупак да не поискаш клаузи за индустриален шпионаж и защита на информацията.

    Икономистите не сме много умно племе. Често правим тъпотии.

  103. thd Says:

    Е , не винаги склада е за ученици 🙂 , преди година-две някъде едни познати доста си поиграха с една поръчкова, дето трябваше да обслужва снабдители през мобилни устройства, магазини, складове, всичко навързано и имаха много интересни изисквания, като запазване на артикули без да ги вадят, автоматични заявки за зареждане на изчерпани артикули и други още по големи веселби 🙂 – нямам идея на какви пари са се спазарили. Иначе беше изградена до колкото помня PHP/JQuery/JSON/SQL/Linux 🙂

  104. Stilgar Says:

    Е не вярвам правителствата да имат право да променят кода на Windows, който имат. Според мен имат право да го ползват само за да проверят сигурността.

  105. Фьт Дхюс Says:

    Стил нали точно това искаш и ти? Да не ти пипат кода, затова ти ги дадох.

    Дъдем какво значи: „запазване на артикули без да ги вадят“.

    Просто не го схванах.

    Онова за автоматичните поръчки при определено критично ниво е файско.

    То реално стига да искаш да си направиш живота интересен, доста може да се поотпуснеш в капризите. Аз говорех за базовата функционалност. Все пак сам казваш, това е поръчково и не е за всеки.

  106. thd Says:

    Ами примерно на някой от снабдителите му казват за следващ ден нещо и той го запазва в склада за там , да не го пипат други, ама още не е излезнало от склада … накакви ей такива схеми 🙂 то доста още работи имаше ама не ги помня вече.

  107. Stilgar Says:

    Ами това не е нито опен сос нито свободен софтуер по която и да е популярна дефиниция.

  108. Фьт Дхюс Says:

    Отворен код е програма, чиито код е наличен. На М$ не е отворен код, защото кода им не е наличен за всеки желаещ. Единственото различно, което трябва да направиш е да подпишеш кода си и в договора за разпространение да казваш на своите клиенти, че могат да го гледат, но не могат нищо друго — нито да го променят, нито да го транслират, нито разпространяват, нищо освен гледане.

    И си готов. Имаш платена програма, която не може друг да ти я бърника и е с отворен код. Точно такъв е договора за разпространение на PGP.

  109. Stilgar Says:

    http://opensource.org/osd тука не пише така. Аз на това дето ти описваш му викам наличен код.

  110. Фьт Дхюс Says:

    В коментар №365 коментирах вече този въпрос. OSI е една сбъркана организация със сбъркани разбирания. Това, което те разбират под отворен код е подмножество на отвореният код. И не могат да претендират за правилност на дефиницията, защото са една много млада организация на фона на информационното развитие. А отворен код има от самата му зора. В началото всичко е било отворен код.

  111. Stilgar Says:

    Хубаво ама повечето хора които съм срещал разбират точно това сбърканото. Повечето хора под опен сос разбират техническия аспект на свободния софтуер. И аз ако ми кажат опен сос без допълнително уточнение ще разбера това.

  112. thd Says:

    Абе кода като се чете е отворен, пък дали е с пари или без е друга работа 🙂 аз тъй го разбирам 🙂

  113. Фьт Дхюс Says:

    Точно така.

    Дори в дефиницията на OSI не се споменават пари, а в фефиницията на ФСС за свободен софтуер, на практика това, до което трябва да има безплатен достъп е кода. Никъде не ограничават продажбите. Нещо повече ФСС точно от продажби се издържа (основно книги, дискове и сувенири).

  114. Фьт Дхюс Says:

    А пък Ред Хат тяхните продукти директно си ги продават и то за маса пари, нищо че повечето са даже под най-рестиктивният лиценз (ОПЛ). И това не е само едноименното дистро. Имат маса сървърен софтуер. А поддръжката им се плаща отделно. И е призната за може би най-добрата корпоративна поддръжка в света (там където имат представителство, а не прекупчици).

    Смята се, че най-вероятно това е следствие от това, че продават FLOSS, защото всеки може повечето от него да го има безплатно най-малкото под формата на код, но въпреки това се избиват да купуват от тях.

  115. stealth Says:

    … “free software” is a matter of liberty, not price. To understand the concept, you should think of “free” as in “free speech,” not as in “free beer”.

    тук сме свикнали свободата да я приемаме и ползваме като свободия, та сме си малко сбъркани…

  116. Фьт Дхюс Says:

    Да се извиня, че коментара който преразказвах е бил с номер 4424, без да искам взех номера на публикацията.

    Стелт аз свободата си я разбирам точно като свободия. Свободен съм, но се оказва, че държавата и маса други лица имат повече права от мен, вменяват ми задължения, които не съм искал и нямам механизъм да отменя. Това аз наричам тирания, а не свобода.

    Съгласен съм да споделя част от суверинитета си на държавата в името на някакво общо благо. Но всяко такова споделяне, трябва да става с мое знание и съзгласие (и на всички които го отдават). На практика се получава нещо друго.

    Изземват ми се права непрекъснато и ми се вменяват нови и нови задължения, без да съм питан. В това отношение дори социализма беше по-либерална система от днешната.

    Нещо повече причината, поради която се прави, не може да се свърже с някакво общо благо. Почти винаги това е нечии частен интерес, които трябва да бъде наложен въпреки общественото мнение.

    Един от малкото положителни примери за изземване на свобода от последно време е забраната за пушене. Да това нарани много моите интереси на пушач, навреди на много други хора, удари директно и върху бюджета на държавата, но има ясна обществена значимост и ползотворно бъдеще.

    Само че тази забрана на фона на всичко останало, се губи, а позорното е, че дори тя не е от политическа прозорливост, а от натиск от вън. Като казах натиск се сетих за ЕС, отдето дойде. Той от икономически съюз, се превръща в обществена диктатура и на никой от това не му пука. Решенията взимани там се оказва, че имат сила над тази на местните закони, което е абсурд, но което никой не коригира. Едно е да имаш търговско споразумение за отпадане на мита, движение на хора, премахване на пречки пред инвестициите, съвсем друго е да ти се налагат норми от вън.

  117. Stilgar Says:

    Да… и Oracle продават на Red Hat продукта и са много по-богати от Red Hat 🙂

  118. Фьт Дхюс Says:

    Оракулите не продават всички продукти на Ред Хат, а само един от тях и то не същият, а сравним. На много от останалите имат свой собствени заместители. И не на последно място, Оракулите не са станали богати от това, че продават продукт на Ред Хат, както и М$ не са станали богати от Х2.

    И Ред Хат, и Гугъл не са обеднели от Непробиваемият Линукс и Нокия.

    Сън също не фалира, защото си отвори Жабата и това, че Палм не отвориха Би, не им помогна от монополист да изчезнат.

    Който може да прави бизнес, го прави. Който не може, няма договор за разпространение на света, който може да му помогне.

  119. Stilgar Says:

    Въпросът е как се става по-богат. На Oracle стратегията изглежда по-успешна от тая на Red Hat. То Ellison даже директно каза – „Ако нещо опен сос е добро ще го вземем и ще го продаваме, ако не ще си правим затворен сос“. Защо фалираха SUN е спорно. Фактът, че се опитваха да продават само и единствено опен сос неща според мен беше доста важен фактор.

  120. Фьт Дхюс Says:

    Първо Сън зад всеки опънат сос имаха и негов затворен еквивалент до самият край. И после те започнаха да работят на загуба дълго преди да се отворят. От 1996-та, когато им бяха първите проблеми с Жаба, не са излизали на печалба.

    Бизнеса на Оракулите също е Жаба-центричен, както беше на Слънцата, но все пак, казваш, че са много успешни.

    Тезата ти, че можеш да спечелиш повече, ако не си отворен, не мога да оборя. Да най-богатата софтуерна компания все още е затворена. Но дори те вадят непрекъснато отворени решения. Ей го на АСП. Не като да е нещо незначително, ей така от аутруизъм.

    Значи в нещото има пари и дори Лари не отказва да ги вземе. По между другото не всичко, което има Ред Хат е отворено, макар преобладаващото да е.

    По между другото, ако съм в твоето положение ще си мисля така:

    Аз М$ вероятно няма да стана, не че не си го мечтая. Но за да стигна до този момент, трябва първо някаква по-реалистична цел. Я да си намеря ниша. Хубаво имам, може да се почвам. Добре, ама как да вляза най-лесно?

    Я да се огледам дали няма нещо отворенко, което мога да огепсам и нагодя към моето нещо. О небеса, ама то това Гит Хъб било истинско богатство. Ей това проектче на този японец ще ми свърши великолепна работа. Е-е-е-й тази билиотечка дето тук са направили от Либре Офис (примерно) е много читавка, много ще помогне. Я да видя сега дали и доставчика ми няма нещо за мен (или в обратен ред първо това). Ей това ООХМЛ било страшно, браво.

    И така неусетно на раменете на другите си правиш твоето нещо. Колко ли днес могат да кажат, че не ползват никакъв опънат сос?

  121. Stilgar Says:

    Аз не оспорвам, че трябва да се прилапва опен сос код когато може. Ларито си е много прав. Казвам, че не искам аз да си пускам моя. Обаче наистина се оказа, че за платформи за разработчици затворените не издържат. Явно има далавера да се гледа тоя сос нищо, че аз не го правя освен като спорим за глупутки и искам да докажа нещо на някой форум. Ако правя платформа за разработчици сигурно ще е опен сос, ако правя продукт (от app до офис пакет или операционна система) да ме чакат ако искат да го пусна опен сос.

  122. deyan Says:

    Да питам аз тук за всеки случай .Къде мога да видя на burgasconf архив от видеозаписите?

  123. deyan Says:

    Само да уточня говоря за последната конференция ,в официалния сайт не са качени.

  124. бацето Says:

    Ето го сорса:
    https://va.ludost.net/files/burgasconf/

  125. deyan Says:

    Златен си 🙂

Leave a Reply